11 oct 2016, 16:41

Раят няма обхват

798 0 0

 

Това е началото -

в онова джаз кафе

видях първо чара ти,

а после и теб.

Един лъч на фар

за цяло море

освети капитана

с ново сърце.

Разбрах репертоара

без да съм чел -

тази е гарата,

на която ще спрем.

 

Въпреки че...

 

Знам те, ленива си

точно по котешки,

мацка и мързел -

ръка за ръка,

ала очите ти -

огнени сборища

ме бият на вързано

и тъпча с крака.

 

После с усмивка

харликуинджокерска

бавно и бързо

наръгваш врага.

Забиваш бодлите си,

кожата пориш ми.

Не с пръсти, а с дързост

душиш ми врата.

 

Но, няма да стане, няма да стане!

Падал съм сто пъти в този капан.

Ти си жена, ти ще даваш на заден.

Аз съм мъжът, който кърти тавани

без значение колко са там.

 

Ето представям ти мойто имане,

мойта вселена и нашия план:

 

Пазя в сърцето си

сто тона хляб,

постни мезета,

парче шоколад,

триста десерта

и толкова глад;

седем небета,

един водопад,

бели врабчета

от нашия град,

златни полета,

първа награда,

вековни дървета,

безброй изненади,

тайна пътека,

дом за номади,

двеста късмета,

пътя на Дао,

бебе-кутрета,

рими за рап,

цветна вселена

и ти - уникат.

 

Имам в мазето си,

два на два склад,

лоша планета,

един автомат,

дупчица черна,

деветкръжния ад,

дълго мачете,

голям ятаган,

мощни ракети,

мандала-квадрат,

сто килограма

двайс’четри карата,

една пентаграма,

шест самолета,

перли от черните,

ръчна граната,

диамантени черепи,

5D атлас,                                                 

много С4

и котката Баст.

 

Виждам смутена си

с нотка на страх.

Махам дюшеците

и зрънцето грах.

Остави джиесема си.

Раят няма обхват.

 

Без чужди намеси,

без нужда от глас,

тук ще сме себе си

и целият свят,

решил своите ребуси,

ще вика за нас.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...