11.10.2016 г., 16:41

Раят няма обхват

792 0 0

 

Това е началото -

в онова джаз кафе

видях първо чара ти,

а после и теб.

Един лъч на фар

за цяло море

освети капитана

с ново сърце.

Разбрах репертоара

без да съм чел -

тази е гарата,

на която ще спрем.

 

Въпреки че...

 

Знам те, ленива си

точно по котешки,

мацка и мързел -

ръка за ръка,

ала очите ти -

огнени сборища

ме бият на вързано

и тъпча с крака.

 

После с усмивка

харликуинджокерска

бавно и бързо

наръгваш врага.

Забиваш бодлите си,

кожата пориш ми.

Не с пръсти, а с дързост

душиш ми врата.

 

Но, няма да стане, няма да стане!

Падал съм сто пъти в този капан.

Ти си жена, ти ще даваш на заден.

Аз съм мъжът, който кърти тавани

без значение колко са там.

 

Ето представям ти мойто имане,

мойта вселена и нашия план:

 

Пазя в сърцето си

сто тона хляб,

постни мезета,

парче шоколад,

триста десерта

и толкова глад;

седем небета,

един водопад,

бели врабчета

от нашия град,

златни полета,

първа награда,

вековни дървета,

безброй изненади,

тайна пътека,

дом за номади,

двеста късмета,

пътя на Дао,

бебе-кутрета,

рими за рап,

цветна вселена

и ти - уникат.

 

Имам в мазето си,

два на два склад,

лоша планета,

един автомат,

дупчица черна,

деветкръжния ад,

дълго мачете,

голям ятаган,

мощни ракети,

мандала-квадрат,

сто килограма

двайс’четри карата,

една пентаграма,

шест самолета,

перли от черните,

ръчна граната,

диамантени черепи,

5D атлас,                                                 

много С4

и котката Баст.

 

Виждам смутена си

с нотка на страх.

Махам дюшеците

и зрънцето грах.

Остави джиесема си.

Раят няма обхват.

 

Без чужди намеси,

без нужда от глас,

тук ще сме себе си

и целият свят,

решил своите ребуси,

ще вика за нас.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...