13 feb 2011, 20:09

Раз-връзка

2.8K 0 14

 

Всичко води към края.

Всичко води към себе си.

Виждаш ли

как тръгваме от някъде...

Помни ме.

Помни ме, моля те, 

такава,

която не разбира нищо.

Която нищо не разбира

и те иска

като пощенска марка,

като секундно лепило.  

Сякаш малко бутилки светлина сме изпили.

Сякаш Графа е някаква правилна схема.

Сякаш кръстът е плюс.

Сякаш имаме време.

...

Всичко води към края,

който беше начало.

Ти тежиш като дух.

Аз летя като тяло.

 

Ти прибързваш от мудност.

Аз се бавя от тичане.

 

Сбогом, любими.

И до утре,

човеко, когото обичам.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Мавродинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....