13 feb 2011, 20:09

Раз-връзка

2.8K 0 14

 

Всичко води към края.

Всичко води към себе си.

Виждаш ли

как тръгваме от някъде...

Помни ме.

Помни ме, моля те, 

такава,

която не разбира нищо.

Която нищо не разбира

и те иска

като пощенска марка,

като секундно лепило.  

Сякаш малко бутилки светлина сме изпили.

Сякаш Графа е някаква правилна схема.

Сякаш кръстът е плюс.

Сякаш имаме време.

...

Всичко води към края,

който беше начало.

Ти тежиш като дух.

Аз летя като тяло.

 

Ти прибързваш от мудност.

Аз се бавя от тичане.

 

Сбогом, любими.

И до утре,

човеко, когото обичам.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Мавродинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...