Всичко води към края.
Всичко води към себе си.
Виждаш ли
как тръгваме от някъде...
Помни ме.
Помни ме, моля те,
такава,
която не разбира нищо.
Която нищо не разбира
и те иска
като пощенска марка,
като секундно лепило.
Сякаш малко бутилки светлина сме изпили.
Сякаш Графа е някаква правилна схема.
Сякаш кръстът е плюс.
Сякаш имаме време.
...
Всичко води към края,
който беше начало.
Ти тежиш като дух.
Аз летя като тяло.
Ти прибързваш от мудност.
Аз се бавя от тичане.
Сбогом, любими.
И до утре,
човеко, когото обичам.
© Елица Мавродинова Все права защищены