13 февр. 2011 г., 20:09

Раз-връзка

2.8K 0 14

 

Всичко води към края.

Всичко води към себе си.

Виждаш ли

как тръгваме от някъде...

Помни ме.

Помни ме, моля те, 

такава,

която не разбира нищо.

Която нищо не разбира

и те иска

като пощенска марка,

като секундно лепило.  

Сякаш малко бутилки светлина сме изпили.

Сякаш Графа е някаква правилна схема.

Сякаш кръстът е плюс.

Сякаш имаме време.

...

Всичко води към края,

който беше начало.

Ти тежиш като дух.

Аз летя като тяло.

 

Ти прибързваш от мудност.

Аз се бавя от тичане.

 

Сбогом, любими.

И до утре,

човеко, когото обичам.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Мавродинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...