Раз-връзка
Всичко води към края.
Всичко води към себе си.
Виждаш ли
как тръгваме от някъде...
Помни ме.
Помни ме, моля те,
такава,
която не разбира нищо.
Която нищо не разбира
и те иска
като пощенска марка,
като секундно лепило.
Сякаш малко бутилки светлина сме изпили.
Сякаш Графа е някаква правилна схема.
Сякаш кръстът е плюс.
Сякаш имаме време.
...
Всичко води към края,
който беше начало.
Ти тежиш като дух.
Аз летя като тяло.
Ти прибързваш от мудност.
Аз се бавя от тичане.
Сбогом, любими.
И до утре,
човеко, когото обичам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Мавродинова Всички права запазени
