13.02.2011 г., 20:09 ч.

Раз-връзка 

  Поезия » Любовна
2512 0 14

 

Всичко води към края.

Всичко води към себе си.

Виждаш ли

как тръгваме от някъде...

Помни ме.

Помни ме, моля те, 

такава,

която не разбира нищо.

Която нищо не разбира

и те иска

като пощенска марка,

като секундно лепило.  

Сякаш малко бутилки светлина сме изпили.

Сякаш Графа е някаква правилна схема.

Сякаш кръстът е плюс.

Сякаш имаме време.

...

Всичко води към края,

който беше начало.

Ти тежиш като дух.

Аз летя като тяло.

 

Ти прибързваш от мудност.

Аз се бавя от тичане.

 

Сбогом, любими.

И до утре,

човеко, когото обичам.

 

 

 

© Елица Мавродинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??