16 jul 2007, 9:57

Разби живота ми

  Poesía
1K 0 1

                     Падна снега и се стопи! Споменът в мен
                     остана да гори! Помня първата ни среща!
                     Помня как ме заплени! Не забравям, че
                     най-добър приятел ми беше ти! Но боли!
                     Ти ме забрави и май ме намрази!

                     Лицето ми мургаво избледня! Пламъка
                     в очите догоря!Мислите бодри, са сиви
                     сега! Изгубих моята душа!

                     Не държиш ръката ми, остава тя
                     студена! Очите пълнят се със сълзи,
                     от болка, не от смях! Сама прибирам
                     се до вкъщи и прекрачвам стария си
                     праг!

                     Няма те до мен пореден ден! Надеждата
                     ми изгоря! Как напред да вървя? Как, като
                     боли? Как, като сърцето ми крещи?

                     Искам те отново! Това е единствената ми
                     мечта! Ти си моята любов, ти си съдба! Ти
                     си изгрева в тунела и светлината през деня!

                     Ела, върни се! Стига! Не искам вече да боли!
                     Но ме мразиш ти! Обикнах те и ме изостави!
                     Животът ми за миг погази! Остави ме сама, със
                     спомените от щастливите ни времена!

                    Днес те гледам с друга! Тя ме замени!
                    В прегръдките ти тя е! Мен ме прегръща самота!
                    Щастието ваше е огромно! За мен забрави ти!
                    Чувам само да се смееш високо на глас, а
                    теб и този глас обичах, и вечно ще обичам аз!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любослава Банова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Когато чета нещо твое, имам чувството че си взела думите от сърцето ми. Начина по който пишеш, чувствата, които влагаш..... не мога да го опиша.Знам че всяка дума, която си написала ме трогва дълбоко.Когато чета нещо винаги си го представям, образите героите, чувствата,които си разменят.Страшно много ми допада стила ти -лесно разбираем,трогва те и ти въздейства по особен начин.Браво!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...