Jul 16, 2007, 9:57 AM

Разби живота ми

  Poetry
1K 0 1

                     Падна снега и се стопи! Споменът в мен
                     остана да гори! Помня първата ни среща!
                     Помня как ме заплени! Не забравям, че
                     най-добър приятел ми беше ти! Но боли!
                     Ти ме забрави и май ме намрази!

                     Лицето ми мургаво избледня! Пламъка
                     в очите догоря!Мислите бодри, са сиви
                     сега! Изгубих моята душа!

                     Не държиш ръката ми, остава тя
                     студена! Очите пълнят се със сълзи,
                     от болка, не от смях! Сама прибирам
                     се до вкъщи и прекрачвам стария си
                     праг!

                     Няма те до мен пореден ден! Надеждата
                     ми изгоря! Как напред да вървя? Как, като
                     боли? Как, като сърцето ми крещи?

                     Искам те отново! Това е единствената ми
                     мечта! Ти си моята любов, ти си съдба! Ти
                     си изгрева в тунела и светлината през деня!

                     Ела, върни се! Стига! Не искам вече да боли!
                     Но ме мразиш ти! Обикнах те и ме изостави!
                     Животът ми за миг погази! Остави ме сама, със
                     спомените от щастливите ни времена!

                    Днес те гледам с друга! Тя ме замени!
                    В прегръдките ти тя е! Мен ме прегръща самота!
                    Щастието ваше е огромно! За мен забрави ти!
                    Чувам само да се смееш високо на глас, а
                    теб и този глас обичах, и вечно ще обичам аз!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любослава Банова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Когато чета нещо твое, имам чувството че си взела думите от сърцето ми. Начина по който пишеш, чувствата, които влагаш..... не мога да го опиша.Знам че всяка дума, която си написала ме трогва дълбоко.Когато чета нещо винаги си го представям, образите героите, чувствата,които си разменят.Страшно много ми допада стила ти -лесно разбираем,трогва те и ти въздейства по особен начин.Браво!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...