Падна снега и се стопи! Споменът в мен
                     остана да гори! Помня първата ни среща!
                     Помня как ме заплени! Не забравям, че
                     най-добър приятел ми беше ти! Но боли!
                     Ти ме забрави и май ме намрази!

                     Лицето ми мургаво избледня! Пламъка
                     в очите догоря!Мислите бодри, са сиви
                     сега! Изгубих моята душа!

                     Не държиш ръката ми, остава тя
                     студена! Очите пълнят се със сълзи,
                     от болка, не от смях! Сама прибирам
                     се до вкъщи и прекрачвам стария си
                     праг!

                     Няма те до мен пореден ден! Надеждата
                     ми изгоря! Как напред да вървя? Как, като
                     боли? Как, като сърцето ми крещи?

                     Искам те отново! Това е единствената ми
                     мечта! Ти си моята любов, ти си съдба! Ти
                     си изгрева в тунела и светлината през деня!

                     Ела, върни се! Стига! Не искам вече да боли!
                     Но ме мразиш ти! Обикнах те и ме изостави!
                     Животът ми за миг погази! Остави ме сама, със
                     спомените от щастливите ни времена!

                    Днес те гледам с друга! Тя ме замени!
                    В прегръдките ти тя е! Мен ме прегръща самота!
                    Щастието ваше е огромно! За мен забрави ти!
                    Чувам само да се смееш високо на глас, а
                    теб и този глас обичах, и вечно ще обичам аз!