29 jul 2018, 1:05

Разбирам късно

  Poesía » Otra
541 3 8

                 Гордостта ми ранена повяхва,

                 начумерена* стара мома.

                 Без да зная животът ме яхва,

                 неусетно ми слага юзда.

 

                 Задомена в чуждо гнездо,

                 кука моята мъка проклета.

                 Много късно разбирам едно,

                 няма Седма Земя, ни Десета!

 

                Няма рицари, няма доспехи,

                път осеян с рози, цветя!

                Може би само царят без дрехи

                още чака шивачи в нощта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хари Спасов Todos los derechos reservados

* - начумерен - намръщен, навъсен.

Comentarios

Comentarios

  • Сърдечно благодаря,Елица!Благодаря,Ирина!Когато бях много малък Баба,на село имаше отнякъде огромни свитъци от вестник "Стършел".Още не можех да чета,но следобяд на село всички стари хора лягаха да дремнат. Аз изваждах вестниците изпод леглото и четях,четях.Никога няма да забравя тези огромни топове от вестници.Техният мирис на мастило!Буквите,които бяха като живи!Един приказен и незабравим свят,който ще ме следва до краят!Животът ще бъде винаги млад,Ирина!Благодаря,Ирина!
  • Тук си черноглед,Хари,а животът не е нито толкова черен,нито толкова розов....Като дете вярваш във всичко,което ти разказват- и за девета земя и за рицари или райски градини...После сам опознаваш света и до голяма степен зависи от теб как ще промениш приказното мислене,без да се чувстваш ограбен...Животът е хубав когато си млад и здрав и можеш да се бориш за всичко,което мечтаеш....Пожелавам ти го,Хари!
  • Добре е, че си го разбрал, Хари – макар и късно!
  • А всъщност всички са там!Благодаря!
  • Хареса ми! Много неща ги няма никъде, освен в главите ни.

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...