Гордостта ми ранена повяхва,
начумерена* стара мома.
Без да зная животът ме яхва,
неусетно ми слага юзда.
Задомена в чуждо гнездо,
кука моята мъка проклета.
Много късно разбирам едно,
няма Седма Земя, ни Десета!
Няма рицари, няма доспехи,
път осеян с рози, цветя!
Може би само царят без дрехи
още чака шивачи в нощта.
© Хари Спасов All rights reserved.