Jul 29, 2018, 1:05 AM

Разбирам късно

  Poetry » Other
539 3 8

                 Гордостта ми ранена повяхва,

                 начумерена* стара мома.

                 Без да зная животът ме яхва,

                 неусетно ми слага юзда.

 

                 Задомена в чуждо гнездо,

                 кука моята мъка проклета.

                 Много късно разбирам едно,

                 няма Седма Земя, ни Десета!

 

                Няма рицари, няма доспехи,

                път осеян с рози, цветя!

                Може би само царят без дрехи

                още чака шивачи в нощта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хари Спасов All rights reserved.

* - начумерен - намръщен, навъсен.

Comments

Comments

  • Сърдечно благодаря,Елица!Благодаря,Ирина!Когато бях много малък Баба,на село имаше отнякъде огромни свитъци от вестник "Стършел".Още не можех да чета,но следобяд на село всички стари хора лягаха да дремнат. Аз изваждах вестниците изпод леглото и четях,четях.Никога няма да забравя тези огромни топове от вестници.Техният мирис на мастило!Буквите,които бяха като живи!Един приказен и незабравим свят,който ще ме следва до краят!Животът ще бъде винаги млад,Ирина!Благодаря,Ирина!
  • Тук си черноглед,Хари,а животът не е нито толкова черен,нито толкова розов....Като дете вярваш във всичко,което ти разказват- и за девета земя и за рицари или райски градини...После сам опознаваш света и до голяма степен зависи от теб как ще промениш приказното мислене,без да се чувстваш ограбен...Животът е хубав когато си млад и здрав и можеш да се бориш за всичко,което мечтаеш....Пожелавам ти го,Хари!
  • Добре е, че си го разбрал, Хари – макар и късно!
  • А всъщност всички са там!Благодаря!
  • Хареса ми! Много неща ги няма никъде, освен в главите ни.

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...