29.07.2018 г., 1:05

Разбирам късно

542 3 8

                 Гордостта ми ранена повяхва,

                 начумерена* стара мома.

                 Без да зная животът ме яхва,

                 неусетно ми слага юзда.

 

                 Задомена в чуждо гнездо,

                 кука моята мъка проклета.

                 Много късно разбирам едно,

                 няма Седма Земя, ни Десета!

 

                Няма рицари, няма доспехи,

                път осеян с рози, цветя!

                Може би само царят без дрехи

                още чака шивачи в нощта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

* - начумерен - намръщен, навъсен.

Коментари

Коментари

  • Сърдечно благодаря,Елица!Благодаря,Ирина!Когато бях много малък Баба,на село имаше отнякъде огромни свитъци от вестник "Стършел".Още не можех да чета,но следобяд на село всички стари хора лягаха да дремнат. Аз изваждах вестниците изпод леглото и четях,четях.Никога няма да забравя тези огромни топове от вестници.Техният мирис на мастило!Буквите,които бяха като живи!Един приказен и незабравим свят,който ще ме следва до краят!Животът ще бъде винаги млад,Ирина!Благодаря,Ирина!
  • Тук си черноглед,Хари,а животът не е нито толкова черен,нито толкова розов....Като дете вярваш във всичко,което ти разказват- и за девета земя и за рицари или райски градини...После сам опознаваш света и до голяма степен зависи от теб как ще промениш приказното мислене,без да се чувстваш ограбен...Животът е хубав когато си млад и здрав и можеш да се бориш за всичко,което мечтаеш....Пожелавам ти го,Хари!
  • Добре е, че си го разбрал, Хари – макар и късно!
  • А всъщност всички са там!Благодаря!
  • Хареса ми! Много неща ги няма никъде, освен в главите ни.

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...