28 oct 2021, 21:19  

Разбит

  Poesía
623 0 0

При тази буря бях с превръзка на очите
Ти се криеше от облаците под дъгата
Вървейки през живота,

подхлъзвайки се по лед,

но някак си не можехме да избягаме един от друг

 

Ти видя най-доброто в мен
Нещата,
които не можех да видя сам
Такъв,
какъвто трябваше да бъда,

през цялото черно и синьо и сега вървим през живота,

загубен в рая

 

Срещнахме се, когато бяхме разбити
Тогава нашите белези се превърнаха в прах
Сърцата ни бяха откраднати, дори когато бяхме разбити

 

Моето някога изтощено сърце беше укрепено,

но оставено празно и сега всяка стъпка,

която предприемам, не ми се струва правилна
Още една рана и може никога да не заздравея,

защото загубих себе си сега и завинаги 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Емил Богданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...