28 oct 2021, 21:19  

Разбит

  Poesía
621 0 0

При тази буря бях с превръзка на очите
Ти се криеше от облаците под дъгата
Вървейки през живота,

подхлъзвайки се по лед,

но някак си не можехме да избягаме един от друг

 

Ти видя най-доброто в мен
Нещата,
които не можех да видя сам
Такъв,
какъвто трябваше да бъда,

през цялото черно и синьо и сега вървим през живота,

загубен в рая

 

Срещнахме се, когато бяхме разбити
Тогава нашите белези се превърнаха в прах
Сърцата ни бяха откраднати, дори когато бяхме разбити

 

Моето някога изтощено сърце беше укрепено,

но оставено празно и сега всяка стъпка,

която предприемам, не ми се струва правилна
Още една рана и може никога да не заздравея,

защото загубих себе си сега и завинаги 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Емил Богданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...