28 окт. 2021 г., 21:19  

Разбит

622 0 0

При тази буря бях с превръзка на очите
Ти се криеше от облаците под дъгата
Вървейки през живота,

подхлъзвайки се по лед,

но някак си не можехме да избягаме един от друг

 

Ти видя най-доброто в мен
Нещата,
които не можех да видя сам
Такъв,
какъвто трябваше да бъда,

през цялото черно и синьо и сега вървим през живота,

загубен в рая

 

Срещнахме се, когато бяхме разбити
Тогава нашите белези се превърнаха в прах
Сърцата ни бяха откраднати, дори когато бяхме разбити

 

Моето някога изтощено сърце беше укрепено,

но оставено празно и сега всяка стъпка,

която предприемам, не ми се струва правилна
Още една рана и може никога да не заздравея,

защото загубих себе си сега и завинаги 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Емил Богданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...