Oct 28, 2021, 9:19 PM  

Разбит

  Poetry
616 0 0

При тази буря бях с превръзка на очите
Ти се криеше от облаците под дъгата
Вървейки през живота,

подхлъзвайки се по лед,

но някак си не можехме да избягаме един от друг

 

Ти видя най-доброто в мен
Нещата,
които не можех да видя сам
Такъв,
какъвто трябваше да бъда,

през цялото черно и синьо и сега вървим през живота,

загубен в рая

 

Срещнахме се, когато бяхме разбити
Тогава нашите белези се превърнаха в прах
Сърцата ни бяха откраднати, дори когато бяхме разбити

 

Моето някога изтощено сърце беше укрепено,

но оставено празно и сега всяка стъпка,

която предприемам, не ми се струва правилна
Още една рана и може никога да не заздравея,

защото загубих себе си сега и завинаги 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емил Богданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...