28.10.2021 г., 21:19  

Разбит

617 0 0

При тази буря бях с превръзка на очите
Ти се криеше от облаците под дъгата
Вървейки през живота,

подхлъзвайки се по лед,

но някак си не можехме да избягаме един от друг

 

Ти видя най-доброто в мен
Нещата,
които не можех да видя сам
Такъв,
какъвто трябваше да бъда,

през цялото черно и синьо и сега вървим през живота,

загубен в рая

 

Срещнахме се, когато бяхме разбити
Тогава нашите белези се превърнаха в прах
Сърцата ни бяха откраднати, дори когато бяхме разбити

 

Моето някога изтощено сърце беше укрепено,

но оставено празно и сега всяка стъпка,

която предприемам, не ми се струва правилна
Още една рана и може никога да не заздравея,

защото загубих себе си сега и завинаги 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емил Богданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...