Замислена, тъжна, с разбити мечти,
с поглед угаснал, горчиви сълзи.
Едничка утеха ти беше за мен,
лъжливо, коварно и подло момче.
Защо ли напразно с теб време пилях.
Защо ли напразно с тебе живях.
Защо ме накара да страдам така,
едва когато дълбоко навлезе в моята душа.
Защо не ми каза, че с обич безкрайна даряваше ти,
не мен, а друга, нали.
На нея поднасяш ти младост, мечти,
за нея в душата ти пролет цъфти.
На мен ти остави горчивата чаша на празни надежди, разбити мечти,
пълна с отрова, горещи сълзи.
Самотна и тъжна стоя в нощта и плахо прошепвам твоето име в нощта.
Прониза сърцето ми с огнен кинжал, разкъса душата ми като див звяр.
Надеждата в мен ти скърши на две и сякаш ледено късче обгърна в миг моето сърце.