Apr 14, 2013, 7:56 PM

Разбити Мечти

  Poetry » Love
551 0 0

Замислена, тъжна, с разбити мечти,
с поглед угаснал, горчиви сълзи.
Едничка утеха ти беше за мен,
лъжливо, коварно и подло момче.
Защо ли напразно с теб време пилях.
Защо ли напразно с тебе живях.
Защо ме накара да страдам така,
едва когато дълбоко навлезе в моята душа.
Защо не ми каза, че с обич безкрайна даряваше ти,
не мен, а друга, нали.
На нея поднасяш ти младост, мечти,
за нея в душата ти пролет цъфти.
На мен ти остави горчивата чаша на празни надежди, разбити мечти,
пълна с отрова, горещи сълзи.
Самотна и тъжна стоя в нощта и плахо прошепвам твоето име в нощта.
Прониза сърцето ми с огнен кинжал, разкъса душата ми като див звяр.
Надеждата в мен ти скърши на две и сякаш ледено късче обгърна в миг моето сърце.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Камелия Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...