Замислена, тъжна, с разбити мечти,
с поглед угаснал, горчиви сълзи.
Едничка утеха ти беше за мен,
лъжливо, коварно и подло момче.
Защо ли напразно с теб време пилях.
Защо ли напразно с тебе живях.
Защо ме накара да страдам така,
едва когато дълбоко навлезе в моята душа.
Защо не ми каза, че с обич безкрайна даряваше ти,
не мен, а друга, нали.
На нея поднасяш ти младост, мечти,
за нея в душата ти пролет цъфти. ...