5 nov 2007, 20:12

Разборията в моето сърце

  Poesía
989 0 4
Пак неподредено го оставих,
разхвърляла надежди и мечти!
Пак да го заключа аз забравих,
върнах се, погледнах - без да питаш пак си влязъл ти!

Мястото си в него търсиш тъй ревниво,
откриваш го, но пак не спира да боли!
Обръщаш се, поглеждаш ме страхливо,
питаш ме дали в сърцето ми си само ти!

Гледаш ме, но отговор не получаваш,
загубхила го бях в тази разбория!
Tърся го, не го намирам - пак прощаваш,
отговора си получил вече ти самия...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Танева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...