Разборията в моето сърце
Пак неподредено го оставих,
разхвърляла надежди и мечти!
Пак да го заключа аз забравих,
върнах се, погледнах - без да питаш пак си влязъл ти!
Мястото си в него търсиш тъй ревниво,
откриваш го, но пак не спира да боли!
Обръщаш се, поглеждаш ме страхливо,
питаш ме дали в сърцето ми си само ти!
Гледаш ме, но отговор не получаваш,
загубхила го бях в тази разбория!
Tърся го, не го намирам - пак прощаваш,
отговора си получил вече ти самия...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислава Танева Всички права запазени
