27 mar 2007, 0:13

Разботото ми сърце

  Poesía
919 0 1

Всичко свърши –

ти го разруши и

моите чувства ти дълбоко нарани.

Сълзи по бузите се стичат

и мокрят моето лице,

защото вечно ще обичат,

едно изстинало сърце!

И някой ден, съвсем случайно –

след дни, а може би години,

ще зърнеш ти една звезда –

най-ярка тя ще е в нощта.

И може би тогава ще узнаеш

колко силна беше любовта ми

и ще се разкаеш!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симона Симеонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • В края,вечност ТИ ТЪРСИ...
    от посредственост се ОТЪРСИ...
    И виж думите как като нектар се СТИЧАТ...
    и като дъжд... от нашите СЪРЦА... ПОТИЧАТ...

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...