the_enigma (Симона Симеонова)
14 7
27 мар. 2007 г., 00:13

Разботото ми сърце 

  Поэзия
722 0 1

Всичко свърши –

ти го разруши и

моите чувства ти дълбоко нарани.

Сълзи по бузите се стичат

и мокрят моето лице,

защото вечно ще обичат,

едно изстинало сърце!

И някой ден, съвсем случайно –

след дни, а може би години,

ще зърнеш ти една звезда –

най-ярка тя ще е в нощта.

И може би тогава ще узнаеш

колко силна беше любовта ми

и ще се разкаеш!

 

© Симона Симеонова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • В края,вечност ТИ ТЪРСИ...
    от посредственост се ОТЪРСИ...
    И виж думите как като нектар се СТИЧАТ...
    и като дъжд... от нашите СЪРЦА... ПОТИЧАТ...
Предложения
: ??:??