Разботото ми сърце
Всичко свърши –
ти го разруши и
моите чувства ти дълбоко нарани.
Сълзи по бузите се стичат
и мокрят моето лице,
защото вечно ще обичат,
едно изстинало сърце!
И някой ден, съвсем случайно –
след дни, а може би години,
ще зърнеш ти една звезда –
най-ярка тя ще е в нощта.
И може би тогава ще узнаеш
колко силна беше любовта ми
и ще се разкаеш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симона Симеонова Всички права запазени
