Всичко свърши –
ти го разруши и
моите чувства ти дълбоко нарани.
Сълзи по бузите се стичат
и мокрят моето лице,
защото вечно ще обичат,
едно изстинало сърце!
И някой ден, съвсем случайно –
след дни, а може би години,
ще зърнеш ти една звезда –
най-ярка тя ще е в нощта.
И може би тогава ще узнаеш
колко силна беше любовта ми
и ще се разкаеш!
© Симона Симеонова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
