26 sept 2009, 23:41

Разбрах

1.2K 0 1

Дойде в живота ми в кризисен момент.

Реших... Самият господ Бог те праща!

Отдадох се безмислено. Обрекох се на теб.

Сега... Сега разбирам колко съм грешала.

Че всеки ден ти правеше "поправка"

на "малките" неща, които не харесваше у мен;

и аз сама старах се да помагам

да промениме същността, живееща в мен.

И ето ни сега, след три години...

При всеки поглед, който срещнем, извръщаме глави.

И на двамата не ни харесва резултатът,

но и двамата не помним същността.

 

И чак сега разбирам началото на общите ни дни...

Това било е само отражението на мойта обич в твоите очи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Александрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...