26.09.2009 г., 23:41 ч.

Разбрах 

  Поезия » Любовна
959 0 1

Дойде в живота ми в кризисен момент.

Реших... Самият господ Бог те праща!

Отдадох се безмислено. Обрекох се на теб.

Сега... Сега разбирам колко съм грешала.

Че всеки ден ти правеше "поправка"

на "малките" неща, които не харесваше у мен;

и аз сама старах се да помагам

да промениме същността, живееща в мен.

И ето ни сега, след три години...

При всеки поглед, който срещнем, извръщаме глави.

И на двамата не ни харесва резултатът,

но и двамата не помним същността.

 

И чак сега разбирам началото на общите ни дни...

Това било е само отражението на мойта обич в твоите очи.

© Катя Александрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??