Sep 26, 2009, 11:41 PM

Разбрах

  Poetry » Love
1.2K 0 1

Дойде в живота ми в кризисен момент.

Реших... Самият господ Бог те праща!

Отдадох се безмислено. Обрекох се на теб.

Сега... Сега разбирам колко съм грешала.

Че всеки ден ти правеше "поправка"

на "малките" неща, които не харесваше у мен;

и аз сама старах се да помагам

да промениме същността, живееща в мен.

И ето ни сега, след три години...

При всеки поглед, който срещнем, извръщаме глави.

И на двамата не ни харесва резултатът,

но и двамата не помним същността.

 

И чак сега разбирам началото на общите ни дни...

Това било е само отражението на мойта обич в твоите очи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя Александрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...