Sep 26, 2009, 11:41 PM

Разбрах

  Poetry » Love
1.2K 0 1

Дойде в живота ми в кризисен момент.

Реших... Самият господ Бог те праща!

Отдадох се безмислено. Обрекох се на теб.

Сега... Сега разбирам колко съм грешала.

Че всеки ден ти правеше "поправка"

на "малките" неща, които не харесваше у мен;

и аз сама старах се да помагам

да промениме същността, живееща в мен.

И ето ни сега, след три години...

При всеки поглед, който срещнем, извръщаме глави.

И на двамата не ни харесва резултатът,

но и двамата не помним същността.

 

И чак сега разбирам началото на общите ни дни...

Това било е само отражението на мойта обич в твоите очи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя Александрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...