24 feb 2011, 20:40

Разбрах какво е грешка и какво - недоразумение

  Poesía
884 0 3

 

 

Разбрах какво е грешка

и какво - не(до(разум)е)НИЕ


 

Да се събличам по старите си рани,

за бъдещето това е в непотебност.

Да бъда вятър в запостели мелници

където житото, дори не се раздава;

където птиците са си заминали,

забравили за полета назад,

оставили гнезда за изстрели

в самотен дъб.

 

 

А ризниците, захвърлени са по музеите

говорещи без мигането и без дъх

за живите, останали чрез внуците,

души раздавали и пишещи със кръв.

Дори останахме  без времето

да се разходим по поляните

и да почетем написаното  

наведнъж.

Посветено на

предателя отляво.

Благодаря му,  че все пак не се предава, въпреки грешките и недоразуменята в живота ми.

 



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Боряна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • За сърцето българско! Стискам Ви палци! Старахотно е!
  • Дълга битка беше, как ли се не мятках,
    но вятърът една си песен пее,
    а сърцето му приглася и се смее-
    живо, пусто, българско семе.

    Благодаря за водицата в коментара, Ели!
  • Щом не се предава, заслужава си този стих!
    И аз го поздравявам, Бо!
    Да ти е жив и здрав!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...