4 jun 2009, 12:07

Разбран

  Poesía » Otra
824 0 2

В живота може да не съм избрал правилна насока,

но ще вървя към своята посока

и ще нося на гръб своята съдба толкова жестока!

 

После сам се питаш имаше ли някакъв смисъл,

винаги ще минава тази мисъл,

но накрая най-важното е това, което си написал!

 

Накрая осъзнаваш, че си стигнал последния ред,

но нещо никога не е наред,

и задаваш си въпроса защо не съм на първия ред!

 

Да бъда неразбран и отлъчен - това избрах сам,

надявам се да ме чакаш там,

там, накрая, където от един човек ще съм разбран!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Винаги имаме право на избор.
    Въпросът е кой път ще иберем - лесния и трудния
  • Аз сам си избрах тази съдба...

    Ако не друго, май поне си си избрал правилната нагласа :>
    Поздрав

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...