4 jun 2009, 12:07

Разбран

  Poesía » Otra
820 0 2

В живота може да не съм избрал правилна насока,

но ще вървя към своята посока

и ще нося на гръб своята съдба толкова жестока!

 

После сам се питаш имаше ли някакъв смисъл,

винаги ще минава тази мисъл,

но накрая най-важното е това, което си написал!

 

Накрая осъзнаваш, че си стигнал последния ред,

но нещо никога не е наред,

и задаваш си въпроса защо не съм на първия ред!

 

Да бъда неразбран и отлъчен - това избрах сам,

надявам се да ме чакаш там,

там, накрая, където от един човек ще съм разбран!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Винаги имаме право на избор.
    Въпросът е кой път ще иберем - лесния и трудния
  • Аз сам си избрах тази съдба...

    Ако не друго, май поне си си избрал правилната нагласа :>
    Поздрав

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...