Разбран
В живота може да не съм избрал правилна насока,
но ще вървя към своята посока
и ще нося на гръб своята съдба толкова жестока!
После сам се питаш имаше ли някакъв смисъл,
винаги ще минава тази мисъл,
но накрая най-важното е това, което си написал!
Накрая осъзнаваш, че си стигнал последния ред,
но нещо никога не е наред,
и задаваш си въпроса защо не съм на първия ред!
Да бъда неразбран и отлъчен - това избрах сам,
надявам се да ме чакаш там,
там, накрая, където от един човек ще съм разбран!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Стоянов Всички права запазени
