В живота може да не съм избрал правилна насока,
но ще вървя към своята посока
и ще нося на гръб своята съдба толкова жестока!
После сам се питаш имаше ли някакъв смисъл,
винаги ще минава тази мисъл,
но накрая най-важното е това, което си написал!
Накрая осъзнаваш, че си стигнал последния ред,
но нещо никога не е наред,
и задаваш си въпроса защо не съм на първия ред!
Да бъда неразбран и отлъчен - това избрах сам,
надявам се да ме чакаш там,
там, накрая, където от един човек ще съм разбран!