24 oct 2008, 9:41

Раздаване

682 0 8
Опипвам с тиха нежност всяко венчелистче.
Отивам на Луната, че и много по-далече.
Недей превръща в навик старостта ми!
Недей прибира на насекомо крилата му!
 
Художник луд съм, актьор играл все себе си.
Преливам от виталност, не празно зрелищна.
Недей прикрива собствените ми потайности!
Недей оставя с полет неулавян хоризонта!
 
Напира в мене невъздържана стихийност.
Отливаш в мен нюанси от своята ефирност.
Недей безспирно себе си да разгадаваш!
С "недей" спечели - картите раздавай!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...