Раздаване
Опипвам с тиха нежност всяко венчелистче.
Отивам на Луната, че и много по-далече.
Недей превръща в навик старостта ми!
Недей прибира на насекомо крилата му!
Художник луд съм, актьор играл все себе си.
Преливам от виталност, не празно зрелищна.
Недей прикрива собствените ми потайности!
Недей оставя с полет неулавян хоризонта!
Напира в мене невъздържана стихийност.
Отливаш в мен нюанси от своята ефирност.
Недей безспирно себе си да разгадаваш!
С "недей" спечели - картите раздавай!
Отивам на Луната, че и много по-далече.
Недей превръща в навик старостта ми!
Недей прибира на насекомо крилата му!
Художник луд съм, актьор играл все себе си.
Преливам от виталност, не празно зрелищна.
Недей прикрива собствените ми потайности!
Недей оставя с полет неулавян хоризонта!
Напира в мене невъздържана стихийност.
Отливаш в мен нюанси от своята ефирност.
Недей безспирно себе си да разгадаваш!
С "недей" спечели - картите раздавай!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
