Не подвеждай вечер цигуларя
нощта да трови с пясъчни надежди.
Лъкът му скъсай с пръсти нежни,
та дори греха да те изгаря.
И когато изгревът отвори
широко горе бялата си порта,
и бръмне на рояците акорда -
скрий в очи брезите белокори.
Разстели на припек тишината,
ридала дълго в кротката ти стая -
аз искам в нея тебе да позная!
Тишината може всичко да изстрада...