lea (Лилия) lea (Лилия)
19
Feb 21, 2007, 8:48 AM

Разделени

  Poetry
966 0 9
Не подвеждай вечер цигуларя
нощта да трови с пясъчни надежди.
Лъкът му скъсай с пръсти нежни,
та дори греха да те изгаря.

И когато изгревът отвори
широко горе бялата си порта,
и бръмне на рояците акорда -
скрий в очи брезите белокори.

Разстели на припек тишината,
ридала дълго в кротката ти стая -
аз искам в нея тебе да позная!
Тишината може всичко да изстрада...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лилия All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0