20 jun 2008, 20:17

Разделени

  Poesía
828 0 3
Опита да ми подариш света,
опитах се да го приема -
без да знам, че и в деня
се крие тежкото ти бреме -
да си нещастна от любов.
Да плачеш зарад мене.
И предпочете тъжното писмо
пред туй да паднеш на колене -
но не защото съм велик.
Не защото съм единствен.
За Бога, твоите сълзи...
във мрака ме разнищват.
Това тогаз ме промени -
твоята невинност мила.
Това, че с твоите очи
вече беше ме убила.
И че опита да ми подариш света,
а на друг го беше обещала.
Ах, разделя ни денят

в опита да бъдем цяло...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Шуманов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...