20 jun 2008, 20:17

Разделени 

  Poesía
684 0 3
Опита да ми подариш света,
опитах се да го приема -
без да знам, че и в деня
се крие тежкото ти бреме -
да си нещастна от любов.
Да плачеш зарад мене.
И предпочете тъжното писмо
пред туй да паднеш на колене -
но не защото съм велик.
Не защото съм единствен.
За Бога, твоите сълзи...
във мрака ме разнищват.
Това тогаз ме промени -
твоята невинност мила.
Това, че с твоите очи
вече беше ме убила.
И че опита да ми подариш света,
а на друг го беше обещала.
Ах, разделя ни денят

в опита да бъдем цяло...

© Валери Шуманов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??