Разделени
Опита да ми подариш света,
опитах се да го приема -
без да знам, че и в деня
се крие тежкото ти бреме -
да си нещастна от любов.
Да плачеш зарад мене.
И предпочете тъжното писмо
пред туй да паднеш на колене -
но не защото съм велик.
Не защото съм единствен.
За Бога, твоите сълзи...
във мрака ме разнищват.
Това тогаз ме промени -
твоята невинност мила.
Това, че с твоите очи
вече беше ме убила.
И че опита да ми подариш света,
а на друг го беше обещала.
Ах, разделя ни денят
опитах се да го приема -
без да знам, че и в деня
се крие тежкото ти бреме -
да си нещастна от любов.
Да плачеш зарад мене.
И предпочете тъжното писмо
пред туй да паднеш на колене -
но не защото съм велик.
Не защото съм единствен.
За Бога, твоите сълзи...
във мрака ме разнищват.
Това тогаз ме промени -
твоята невинност мила.
Това, че с твоите очи
вече беше ме убила.
И че опита да ми подариш света,
а на друг го беше обещала.
Ах, разделя ни денят
в опита да бъдем цяло...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валери Шуманов Все права защищены
