20.06.2008 г., 20:17 ч.

Разделени 

  Поезия
642 0 3
Опита да ми подариш света,
опитах се да го приема -
без да знам, че и в деня
се крие тежкото ти бреме -
да си нещастна от любов.
Да плачеш зарад мене.
И предпочете тъжното писмо
пред туй да паднеш на колене -
но не защото съм велик.
Не защото съм единствен.
За Бога, твоите сълзи...
във мрака ме разнищват.
Това тогаз ме промени -
твоята невинност мила.
Това, че с твоите очи
вече беше ме убила.
И че опита да ми подариш света,
а на друг го беше обещала.
Ах, разделя ни денят

в опита да бъдем цяло...

© Валери Шуманов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??