За всичко разделени!
Така е в моята страна!
Делиме се за всяко нещо!
Подпалваме от нищото вражда!
Делихме се на учени и прости!
На граждани и на селяци!
На столичани и на провинциални!
Делихме се на знатни и незнатни!
На благонадежни и... не - благонадежни!
Началства ... и обикновени работари!
Делихме се... на тез със връзки
и на такива, със умряли връзки!
Отмина време...
Обедняхме!
И разделихме се на бедни и богати!
На тез - със връзки във чужбина...
и на такива с връзки идващи от село...
А после бяхме разделени...
На заминаващи в чужбина
и на таквиз,
оставащи във милата Родина!
И бяхме лоши ! Много лоши!
Заминалите във чужбина!
Родоотстъпници наречени!
Майце-продавци!... и какви ли не!
Когато тези от чужбина, се сгъваха на две
семейства да изхранват в милата Родина!
А там безчинстваха и грабеха и колеха!
БЕЗ НАКАЗАНИЕ, безброй разбойници!
най-милите ни на сърцето -
останали без нашата подкрепа!
И разделихме се отново!
На тез със корени,
на камъни,
на птици и на злодеи безсърдечни!
А после Ковида дойде!
Войната във Украйна!
И кой ни буквите дари?
Дали са наши или чужди! -
отново, пак на дневен ред дойде!
И някой... ръчка упорито със остена!
Забива гвозеи в сърцата!
И сякаш иска от скалата...
да издои от крава мляко!
Не вярвам никога във злото!
И не пожелавам зло на никой!
Но всеки нека се замисли...
Да бръкне там дълбоко...
най-дълбоко,
в сърцето си и да помисли...
Кое е право и кое е криво!
Кое за него най е мило!
Че, даже и през пушека
на бомби , за всички
слънцето еднакво грее...
И преди всичко -
трябва да сме хора!
А не диваци разделени!
Valentina Mitova
04/18/2022
© Valentina Mitova Todos los derechos reservados