За всичко разделени!

Така е в моята страна!

Делиме се за всяко нещо!

Подпалваме от нищото вражда!

Делихме се на учени и прости!

На граждани и на селяци!

На столичани и на провинциални!

Делихме се на знатни и незнатни!

На благонадежни и... не - благонадежни!

Началства ... и обикновени работари!

Делихме се... на тез със връзки

и на такива, със умряли връзки!

Отмина време...

Обедняхме!

И разделихме се на бедни и богати!

На тез - със връзки във чужбина...

и на такива с връзки идващи от село...

А после бяхме разделени...

На заминаващи в чужбина

и на таквиз,

оставащи във милата Родина!

И бяхме лоши ! Много лоши!

Заминалите във чужбина!

Родоотстъпници наречени!

Майце-продавци!... и какви ли не!

Когато тези от чужбина, се сгъваха на две

семейства да изхранват в милата Родина!

А там безчинстваха и грабеха и колеха!

БЕЗ НАКАЗАНИЕ, безброй разбойници!

най-милите ни на сърцето -

останали без нашата подкрепа!

И разделихме се отново!

На тез със корени,

на камъни,

на птици и на злодеи безсърдечни!

А после Ковида дойде!

Войната във Украйна!

И кой ни буквите дари?

Дали са наши или чужди! -

отново, пак на дневен ред дойде!

И някой... ръчка упорито със остена!

Забива гвозеи в сърцата!

И сякаш иска от скалата...

да издои от крава мляко!

Не вярвам никога във злото!

И не пожелавам зло на никой!

Но всеки нека се замисли...

Да бръкне там дълбоко...

най-дълбоко,

в сърцето си и да помисли...

Кое е право и кое е криво!

Кое за него най е мило!

Че, даже и през пушека

на бомби , за всички

слънцето еднакво грее...

И преди всичко -

трябва да сме хора!

А не диваци разделени!

Valentina Mitova

04/18/2022