Чочито (Васил Спасов) Чочито (Васил Спасов)
8
25 oct 2007, 10:48

Разделени (на моето Щастие)

1.3K 0 6

Колко много нощи плаках, колко дълги дни аз чаках

пак да бъдеш с мен, мое щастие,

времето, в което бяхме тъй щастливи и се смяхме,

вечно ще е в мен, мое щастие...

 

В очите ти блести сълза, щастие, недей така,

скрий сълзите вътре в теб, превърни се в лед,

който аз ще разтопя...

 

Дните, нощите безкрайни и онези наши малки тайни

ще ги има пак, мое щастие...

Миговете ни красиви и целувките ни диви

ще ги има, знам, мое щастие...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васил Спасов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0