Разделени (на моето Щастие)
Колко много нощи плаках, колко дълги дни аз чаках
пак да бъдеш с мен, мое щастие,
времето, в което бяхме тъй щастливи и се смяхме,
вечно ще е в мен, мое щастие...
В очите ти блести сълза, щастие, недей така,
скрий сълзите вътре в теб, превърни се в лед,
който аз ще разтопя...
Дните, нощите безкрайни и онези наши малки тайни
ще ги има пак, мое щастие...
Миговете ни красиви и целувките ни диви
ще ги има, знам, мое щастие...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Васил Спасов Всички права запазени
Много е хубаво!
