Чочито (Васил Спасов) Чочито (Васил Спасов)
8
25 окт. 2007 г., 10:48

Разделени (на моето Щастие)

1.3K 0 6

Колко много нощи плаках, колко дълги дни аз чаках

пак да бъдеш с мен, мое щастие,

времето, в което бяхме тъй щастливи и се смяхме,

вечно ще е в мен, мое щастие...

 

В очите ти блести сълза, щастие, недей така,

скрий сълзите вътре в теб, превърни се в лед,

който аз ще разтопя...

 

Дните, нощите безкрайни и онези наши малки тайни

ще ги има пак, мое щастие...

Миговете ни красиви и целувките ни диви

ще ги има, знам, мое щастие...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васил Спасов Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0