Oct 25, 2007, 10:48 AM

Разделени (на моето Щастие)

  Poetry » Love
1.3K 0 6

Колко много нощи плаках, колко дълги дни аз чаках

пак да бъдеш с мен, мое щастие,

времето, в което бяхме тъй щастливи и се смяхме,

вечно ще е в мен, мое щастие...

 

В очите ти блести сълза, щастие, недей така,

скрий сълзите вътре в теб, превърни се в лед,

който аз ще разтопя...

 

Дните, нощите безкрайни и онези наши малки тайни

ще ги има пак, мое щастие...

Миговете ни красиви и целувките ни диви

ще ги има, знам, мое щастие...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил Спасов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....