Oct 25, 2007, 10:48 AM

Разделени (на моето Щастие)

  Poetry » Love
1.3K 0 6

Колко много нощи плаках, колко дълги дни аз чаках

пак да бъдеш с мен, мое щастие,

времето, в което бяхме тъй щастливи и се смяхме,

вечно ще е в мен, мое щастие...

 

В очите ти блести сълза, щастие, недей така,

скрий сълзите вътре в теб, превърни се в лед,

който аз ще разтопя...

 

Дните, нощите безкрайни и онези наши малки тайни

ще ги има пак, мое щастие...

Миговете ни красиви и целувките ни диви

ще ги има, знам, мое щастие...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил Спасов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...