26 ago 2017, 22:15

Разделено детство

  Poesía » Otra
417 0 3

Какво ще помниш ти, дете,

от  пропиляното си детство?

Едва ли знаеш как расте

с годините ти твойто бедство.

 

Че мама с тате са в развод

и между тях се раздвояваш.

Със мама имаш ти живот,

при тате пък се появяваш.

 

Делиш живота си на две

при майка с татко разделени.

Любов сърцето ти краде

със чувствата несподелени.

 

Бъди със майка си докрай

да търсиш своята пътека.

Живот за себе си познай –

съдбата ти да бъде лека...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Ели!
    Благодаря, Албена!
    Не е лека СЪДБАТА на такива деца и тази тема ме вълнува. Хубав ден- понеделник!
  • Тъжно звучиш, Никола, но това е действителността.. Поздрави за стиха
  • Споделям съчувствието ти към децата в нездравите семейства, Колич...

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...