Какво ще помниш ти, дете,
от пропиляното си детство?
Едва ли знаеш как расте
с годините ти твойто бедство.
Че мама с тате са в развод
и между тях се раздвояваш.
Със мама имаш ти живот,
при тате пък се появяваш.
Делиш живота си на две
при майка с татко разделени.
Любов сърцето ти краде
със чувствата несподелени.
Бъди със майка си докрай
да търсиш своята пътека.
Живот за себе си познай –
съдбата ти да бъде лека...
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados
Благодаря, Албена!
Не е лека СЪДБАТА на такива деца и тази тема ме вълнува. Хубав ден- понеделник!