Какво ще помниш ти, дете,
от пропиляното си детство?
Едва ли знаеш как расте
с годините ти твойто бедство.
Че мама с тате са в развод
и между тях се раздвояваш.
Със мама имаш ти живот,
при тате пък се появяваш.
Делиш живота си на две
при майка с татко разделени.
Любов сърцето ти краде
със чувствата несподелени.
Бъди със майка си докрай
да търсиш своята пътека.
Живот за себе си познай –
съдбата ти да бъде лека...
© Никола Апостолов All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
