26.08.2017 г., 22:15

Разделено детство

418 0 3

Какво ще помниш ти, дете,

от  пропиляното си детство?

Едва ли знаеш как расте

с годините ти твойто бедство.

 

Че мама с тате са в развод

и между тях се раздвояваш.

Със мама имаш ти живот,

при тате пък се появяваш.

 

Делиш живота си на две

при майка с татко разделени.

Любов сърцето ти краде

със чувствата несподелени.

 

Бъди със майка си докрай

да търсиш своята пътека.

Живот за себе си познай –

съдбата ти да бъде лека...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Ели!
    Благодаря, Албена!
    Не е лека СЪДБАТА на такива деца и тази тема ме вълнува. Хубав ден- понеделник!
  • Тъжно звучиш, Никола, но това е действителността.. Поздрави за стиха
  • Споделям съчувствието ти към децата в нездравите семейства, Колич...

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...