24 jun 2015, 20:21

Раздроби тъмнината на седем 

  Poesía
1222 2 36

 


Не заспивай...

когато безумно боли
и по вените стихвам безгласно...
и очите рисуват на прага следи –

да поникнат по мен като бягство...

 

не заспивай в последните мигове дъжд –

аз отдавна валя без да спирам...
само малко остана
после е път
в който само
в съня
ще те вплитам...

и ще стене от нежност преляла луна
тихо в длани ще скрие усмивка
и за малко ще блесне в очите светът
който двамата с теб съградихме...

и преди да обгърна с нозете деня
само миг ще открадна – безмълвен...
ще нотирам сърцето си – там по дъжда
за да можеш без страх да си тръгнеш...

Само днес не заспивай!
... все още е ден
раздроби тъмнината на седем
всяка стъпка разплитай -
да можеш по мен
да останеш завинаги песен!
 
Така всеки ден ще те имам в лъчи

на усмихнато в клоните лято...
като малки снежинки в които студът
ще танцува с последното ято...

като жълти листа
като пролетен зов
като жажда завинаги бяла...

... като всичко засищаща жива вода...

Не заглъхвай!
...
без теб не съм цяла...

 

 


 

 

 

© Бехрин Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??