Раздроби тъмнината на седем
Не заспивай...
когато безумно боли
и по вените стихвам безгласно...
и очите рисуват на прага следи –
да поникнат по мен като бягство...
не заспивай в последните мигове дъжд –
аз отдавна валя без да спирам...
само малко остана
после е път
в който само
в съня
ще те вплитам...
и ще стене от нежност преляла луна
тихо в длани ще скрие усмивка
и за малко ще блесне в очите светът
който двамата с теб съградихме...
и преди да обгърна с нозете деня
само миг ще открадна – безмълвен...
ще нотирам сърцето си – там по дъжда
за да можеш без страх да си тръгнеш...
Само днес не заспивай!
... все още е ден
раздроби тъмнината на седем
всяка стъпка разплитай -
да можеш по мен
да останеш завинаги песен!
Така всеки ден ще те имам в лъчи
на усмихнато в клоните лято...
като малки снежинки в които студът
ще танцува с последното ято...
като жълти листа
като пролетен зов
като жажда завинаги бяла...
... като всичко засищаща жива вода...
Не заглъхвай!
...
без теб не съм цяла...
понякога ми се получава...
