Раздроби тъмнината на седем
Не заспивай...
когато безумно боли
и по вените стихвам безгласно...
и очите рисуват на прага следи –
да поникнат по мен като бягство...
не заспивай в последните мигове дъжд –
аз отдавна валя без да спирам...
само малко остана
после е път
в който само
в съня
ще те вплитам...
и ще стене от нежност преляла луна
тихо в длани ще скрие усмивка
и за малко ще блесне в очите светът
който двамата с теб съградихме...
и преди да обгърна с нозете деня
само миг ще открадна – безмълвен...
ще нотирам сърцето си – там по дъжда
за да можеш без страх да си тръгнеш...
Само днес не заспивай!
... все още е ден
раздроби тъмнината на седем
всяка стъпка разплитай -
да можеш по мен
да останеш завинаги песен!
Така всеки ден ще те имам в лъчи
на усмихнато в клоните лято...
като малки снежинки в които студът
ще танцува с последното ято...
като жълти листа
като пролетен зов
като жажда завинаги бяла...
... като всичко засищаща жива вода...
Не заглъхвай!
...
без теб не съм цяла...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
понякога ми се получава...
